Кисел трън (лат. Berberis vulgaris) e бодлив, силно разклонен храст, висок до

Кисел трън (лат. Berberis vulgaris) e остър, мощно разклонен шубрак, висок до 3 м. Клонките му са покрити с триделни, по-рядко петделни или елементарни, здрави бодли, дълги до 2 см. Цветовете са жълти, ситуирани по 15-25 в увиснали гроздовидни съцветия. Листата и плодовете имат кисел усет. Цъфти през април-май и юни, а плодовете узряват през септември. Среща се е из храсталаците, по сухи и каменливи места, в покрайнините на гори, нормално на варовит терен. 

Действие и приложение. Киселият бодил е със мощно изразено жлъчетворно и апетитовъзбуждащо деяние. Освен това има е съдоразширяващ и спазмолитичен резултат. Плодчетата могат да се употребяват като храна под формата на сладка, компоти, ликьори и други с леко жлъчегонно и подобряващо храносмилането деяние. 

Корените съдържат мощно активни алкалоиди, които в огромни дози са отровни, по тази причина би трябвало да се ползват деликатно. Всички използувани елементи на растението отстраняват спазмите на жлъчния мехур и работят болкоуспокояващо при жлъчнокаменна болест и дискинезии на жлъчните пътища. Същевременно се подтиква отделянето на жлъчка.

Корените и изолираните от тях алкалоиди се употребяват като тонизиращо и кръвоспиращо средство при маточни кръвотечения, за усилване на сърдечната активност или за намаление на артериалното налягане. В националната медицина се ползват и при инфектиране на бъбреците и пикочния мехур, при конвулсии на стомаха, диария, дизентерия, при ревматизъм, шипове, отоци, скрофули и др. 

Външно се използват при перде на очите и при инфектиране на венците.

Начин на приложимост. От корите на корените се прави запарка, като 1 супена лъжица билка се вари 10 мин в 1/2 л вода. Изпива се по 1 винена чашка от отварата преди ястие, поучават от puls.bg. От алкалоида берберин е получен препарат, който се ползва като тонизиращо матката и стимулиращо жлъчната секреция средство. 

Химичен състав. Корените съдържат основно алкалоиди от протоберберинов вид. Основен от тази група е алкалоидът берберин - наличието му в кората на корена доближава до 7%. Освен берберин се съдържа ятроризин, колумбамин и пламатин. Наред с протобербериновите алкалоиди в корените са открити оксиакантин и бербамин, които са бисбензилизохинолинови производни. Плодовете съдържат ябълчна, виненa и лимонена киселина, витамин С, пектин и каротеноиди. 

Дрога. Използват се корените (Radix Berberidis), корите на кopените (Cortex Berberidis radicis), листата (Folia Berberidis) и плодовете (Fructus Berberidis). Корените се изваждат напролет, а плодовете се берат при цялостното им узряване.